Искрено и лично от Наталия Кобилкина за нейната любов към

 Искрено и персонално от Наталия Кобилкина за нейната обич към кучетата, която и донесла доста болежка.

„ Моята контузия с кученца се случи когато бях на 8-10 години. Майка ни подари малко кученце пуделче Джери. Много го обичах! Той беше всичко за мен. Толкова го обичах и се гордеех с него. Обаче изпратиха ни на детски лагер, от самото начало мечтаех единствено да се върна при Джери. Когато се върнах... го нямаше.

Той умря от някаква болест. Бях извънредно нещастна, плачех през целия ден и вечерта качих температура и се разболях. Бях седмица на легло и тъгувах за Джери. И тогава научих, че когато обичаш някой ставаш слаб и уязвим, в случай че го губиш това доста боли. После имах още кучета, само че всички умираха. В един миг нещо се пречупи в мен и стопирах да изпитвам тази небесна обич към животинки. Не желая да се препасвам надълбоко с цел да не изпитвам болежка в случай че изгубя това творение. Гледам ги, само че с едно спокойни усеща. Това е моята детска контузия. А каква е твоята? “, написа в инстаграм Кобилкина.